Към съдържанието

Философия на цветните очила, или обречеността на борбата с наркотиците

10/01/2010

Много са чудните неща,

но човек е пръв сред тях.

….

Той има безкрайната мощ

да бъде изкусен творец

и по пътя си следва ту добро, ту лошо.

Софокъл, Антигона – първи стазим

Безспорно човекът е едно от най-странните творения на природата. Но по-странно от всичко е отношението му към самата природа. Човекът единствен от всички живи твари е надарен с разум, с помощта на който да проумее света около себе си. И също така единственият вид, който си няма и понятие за реалността, която го обкръжава. При животните връзката с действителността е проста и непосредствена – мишката е плячка, вълкът се опитва да ме изяде. Но хората, поради своята разумност, се опитват да запълнят света със смисъл. Предположението, очевидно, е, че светът трябва да бъде достоен за човека и да бъде създаден за него, венеца на творението. Но се оказва, че дори и в света да има някакъв смисъл, той е недостъпен за хората. Нещо повече – от гледна точка на вселената хората са нищо, много по-малко, отколкото амебите са за хората. Ако хората бяха в състояние наистина да разбират това, те не биха могли да живеят, съзнанието за тяхната самота и безпомощност би ги унищожило. Ето защо естествените защитни сили на организма формират бариери, които пречат реалността да бъде възприета изцяло и знанието за нея да достигне катастрофални нива.

По същество основната част от живота на хората минава в търсене на приемливо обяснение за нещата, което би им позволило да живеят нормално. Нека наречем условно тази система от възгледи и убеждения, парадигмата, която прави от хаоса на реалността нещо приемливо, с думата очила. Очилата биват различни размери, диоптър, цветове, но всички имат нещо общо – хората не могат без тях. Най-основно биха могли да се разделят на два класа: такива, които притъпяват интереса към реалността като цяло или такива, които създават алтернативна, илюзорна реалност.

І. Тъмни очила, или защо ни е да познаваме реалността

1. Очилата на роба

Най-простият и ефективен начин да се примири човек с реалността е да се низведе до позицията на животно. Ако човек се ограничи с въпроси за храна и размножаване и успее да заеме мисленето си изцяло с тях, то той спокойно може да възстанови изгубената идилия на животинския свят – ужасният въпрос “защо?” просто не стои. Битът и ежедневието образуват един отделен свят, и е достатъчно човек да се гмурне в него, за да се освободи от ужаса, който налага съществуването. Да, всеки ден носи нови опасности, трудности, проблеми, но те са решими, и още по-важно – незначителни пред проблема за нищожността на Аз-а пред вселената.

Такъв тип защита е прост, ефективен, и много популярен. Но трябва да се има предвид, че спокойствието на животното се купува на определена цена – човек сам се превръща в животно. Той се отказва доброволно от това, което го прави човек – разума и способността да разбира нещата. Това е задънена улица, деволюция. Ето защо, макар че всеки някога е прибягвал до този вид защита, малцина са тези, които биха могли да разчитат изцяло на нея. Да се потопиш в защитната обвивка на практическите проблеми е най-лесното и надеждно средство,  което позволява на човека да събере сили за нова борба, когато екзистенциалните въпроси отново ще дойдат на преден план. Но само истински нищожества, животни в човешка кожа, могат да останат завинаги в нея.

2. Очилата на инженера

Модифициран вариант на по-горния е свръхспециализацията. Тук работният механизъм е друг – не се бяга от въпросите, напротив, човек се стреми да знае колкото може повече. По границите на безкрайността се свиват до една тясно ограничена област, която наистина може да бъде опозната. Дали това ще е колекциониране на пеперуди, сглобяване на двигатели или композиране на музика, принципна разлика отсъства Човек може да знае, разбира, контролира всичко. Тоест той наистина е човек. Цената, разбира се, е отказването от онази част от света, която няма шарени крила.

Лично аз изпитвам дълбока симпатия към подобен тип хора. Прието е в тях да се виждат чудаци, смахнати, асоциални типове. Но в действителност, те са едни от малкото, които позволяват на човешката страна на природата си да се прояви. По отношение на целия свят би било убийствено, и да ги обвини в ограниченост би могъл само този, който успее да приложи тяхната любознателност към вселената като цяло.

ІІ. Очила тип “Копелиус, или за какво ни е тази реалност

1. Монашеската превръзка за очи

Има немалко хора, които, не искат или не могат да избягат от въпроса “защо?”. Отговори са необходими. Но набавянето им изглежда невъзможно – с едно изключение. Има други хора, които с готовност ще ги предоставят. Водачите, били те политически или религиозни. Именно тук, според мен, се корени източникът на всяка власт. Много се говори за експлоатацията, на която първенците подлагат подчинените си, но твърде малко се обръща внимание на факта, че огромната част от хората се подчиняват с готовност, нещо повече – искат да бъдат водени. Асо се гледа само икономическата страна на нещата, изглежда твърде странно. Но ако погледнем на сделката от друг ъгъл – именно властникът е този, който понася най-голямото бреме, а подчиненият е свободен. Водачът трябва да мисли какво и как, а последователят му получава готови отговори.

Звучи прекрасно – съществува лесно и достъпно обяснение на света. Всичко, което трябва да направи човек, е да отчужди човечността си и да я предостави за ползване на друг човек. Това обаче не е робска зависимост, а по-скоро свободен договор. Човек вярва на водача, а водачът… хм… води. Духовните потребности за удовлетворени (макар и с ерзац-храна, по-добре е от нищо).

2. Видео екранът

Възниква въпросът откъде лидерите взимат отговорите на въпросите, които така измъчват всички около тях. За мнозина това е просто демагогия, условност, която им носи власт. Но има и хора, които са в състояние сами да извлекат пълна и завършена картина на света. Това са силни, волеви личности с немалки дарования. Те успяват да наложат собствената си представа за реалността върху самата нея.

Механизмът е горе-долу такъв. Нямаме аргументи, с които да потвърдим съществуването на справедливост в света. Аз обаче смятам, че справедливост трябва да има, иначе животът би бил безсмислен. Следователно справедливост има. Такъв начин на мислене е справедливо да се нарече религиозен. Той е тържество на “искам” над “съм”. Няма никакво значение каква е реалността. Значение има какво е добро, а реалността трябва да се приспособи към него.

Търсенето на истината никога не е било част от религиозния начин на мислене. Науката, както обяснява Б. Ръсел, се опитва с рационални методи да изследва познаваемото. Философията прилага същите методи в областта на непознаваемото. А религията дава готови отговори – но лекотата, с която го прави, ни кара да се усъмним в стойността им. Тя може да ни каже всичко, но не може да докаже абсолютно нищо. Човек или я приема, или не.

Всеки може да цитира Маркс, наричайки религията опиум за масите, но далеч по-важен ми се струва другият, индивидуалният й аспект. Религията е наркотик, който притъпява разума, елиминира търсенето, носи чувство на спокойствие и увереност. И, разбира се, употребата й убива. В момента, в който упойващото действие се прекрати, танцуващите зелени човечета изчезват и остава само мръсната сива стена зад тях.

ІІІ. Монокълът, или възможно ли е познанието

До този момент се опитвах да бъде реалистичен с критиката си, а сега ще си позволя малко да помечтая. След като човешката ни природа ни кара да търсим истината за света около нас, възможно ли е някой да я открие и да оживее? Да изследва света, целия, а не само част от него, да вярва на себе си, а не на авторитети, да си задава въпроса какви са нещата, а не какви би искал да бъдат. Да предположим, че това е възможно. Тогава остава въпроса как можем да опазим нашия съвършен изследовател жив.

Липсата на каквато и да било защита гарантира или лудост, или, ако човек е  по-далновиден, самоубийство.  За най-ефективно средство за утеха на силните се смята изкуството. Не сладникавото консумативно масово изкуство, а Трагедията. Стремежът към лек сюжет и щастлив край е всичко на всичко израз на добре познатия ни вече ужас от живота и опита да се скрие човек от него в илюзията, че той е различен. Но трагическият ефект е различен – той отправя човека към най-мрачното, към най-тежките и страховити изпитания. И сред най-ужасния разгром, в най-тъмния час идва прозрението, че въпреки, че най-лошото вече се е случило, светът не е свършил от това. Дори всички заплахи да обединят усилията си, животът се оказва по-силен от тях. А тогава трябва ли да се бои той от нещо?

Нямам съмнение, че у Ницше идеята е изложена несравнимо по-пълно и последователно. Но като прост намек  засега ще е достатъчна. Не бива да изключваме, освен висшите психологически сили, и простите неща от ежедневието – добрата храна, луксът, парите. Любовта и уважението на околните. Славата. Може би те не могат да осмислят човешкия живот, но все пак го правят малко по-поносим. Особено когато задачата е толкова сериозна…

И все пак – за наркотиците

Искам да подчертая, че не смятам живота за възможен без никаква защита. Далеч не съм сигурен, че някой може да си позволи да гледа на реалността без илюзии. Но това, в което не се съмнявам, е, че абсолютно всеки се нуждае от лекарство, с което да понася несгодите на своя ден. За едни то е телевизията, за други – цигарите, за трети – бутилката. В страните, в които е забранен алкохолът, се шири употребата на наркотици. На запад предпочитат да вярват в свободния пазар, в Близкия изток – в бог. Всеки търси нещо, което да направи света около него по-малко студен и бездушен.

Доколко едно средство е по-добро или по-лошо от други, е въпрос на лична ценностна ориентация. Единствените, които са заинтересовани от забраната на наркотиците, са производителите на алкохол. Но косите ми се изправят, като си помисля какво би станало, ако някой забрани и алкохола. Хората ще започнат да стават религиозни!

Реклами
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: