Към съдържанието

Със зъби и нокти

31/01/2010

Природозащитниците за мен винаги са били доказателство, че универсални човешки ценности няма. Сякаш са същества от друга планета – между моето и тяхното мислене практически няма допирни точки. Но понеже все пак повечето хора, които познавам, биха приели моята, а не тяхната гледна точка, не разглеждам сериозно възможността аз да съм някакъв изверг, лишен от всякаква човечност.

Първото нещо, което се набива на очи при нашите зелени приятели, е пълното отсъствие на йерархия на ценностите. Животът на един човек не се цени повече, отколкото този на някой вълк/ тасманийски дявол/ малариен комар. Животът е свещен сам по себе си и всяко същество, което изпитва страдание (според умерената фракция, по-крайните включват растенията, а някои и неживата природа) е пълноправен етичен субект.

Лично аз винаги съм имал проблеми с прекаленото разширяване на обхвата на моралната отговорност. Кое е добро и зло решават хората. Тези понятия се отнасят за тях. Една лавина определено не е зла сама по себе си, макар че опита ли се да ме затрупа, безспорно ще я смятам за заплаха. Същото важи и за тигъра. Но нима това отношение не е валидно и в двете посоки? Щом природата няма никакви задължения към нас, защо ние трябва да имаме задължения към нея?

Мога да разбера хората, които твърдят, че не трябва да причиняваме на животните страдание без нужда. Стряскам се, когато това от просто препоръчителна норма се превърне в закон, нарушаването на който води до криминализиране на извършителя. Поставя се знак за равенство между хората и, например, хамстерите, като то обаче важи само по отношение на правата. Не ми е известно да съществува закон, наказващ някоя котка или куче за това, че най-нетолерантно не позволяват на стопанина си да спи спокойно. Те не разбират какво правят, ще отговорят зелените, просто следват природата си. Добре, значи все пак не са съвсем равни на хората?

Всъщност от гледна точка на природозащитника хората и животните не са равни етически. Първите са явно подчинени на последните. Задължение на хората е да пазят животните и да се грижат за тях, като (поне!) ограничават тези страни от дейността им, които са директна заплаха за човека. Това се оправдава, разбира се, с понятието за висш морален ред, стожер на който е именно човекът. Но какво става с тези от нас, които не приемат хипотезата за наличие на такъв?

Нека тези от хората, които вярват в моралния си дълг към всичко живо, с удоволствие да го спазват. Но няма логика те да задължават останалите да следват техния възглед. Все пак напълно възможно е хората и животните да се разглеждат като две напълно автономни сфери. Не казвам, че мразя животните (ако беше така, щях да бъда същият като зелените, само че с обратен знак), просто смятам, че тяхното благоденствие не е сред приоритетните цели в живота ми. И че усилията, които отиват за тяхната защита, биха могли да бъдат много по-добре приложени по отношение на гладуващите в Африка или болните от малария.

Да, смятам, че докато има умиращи хора, ми е във висша степен безразлично дали пандата ще изчезне или не. Не разбирам как може да се занимаваме с такива въпроси, когато пред нас стоят къде по-сериозни задачи. Сигурно това е защото съм кръвожаден писхопат…

Българските бездомни кучета, или жестокостта да бъдеш милосърден

Има два типа хора, които обичат животните. Първите обичат животните, защото обичат хората. И цветята. И небето. Защото просто харесват света, в който живеят, и смятат любовта за естественото отношение към него. Тези хора не биха наранили куче, но не биха наранили и човек. И определено не биха изпаднали от възторг във факта, че като хапе човека, кучето просто следва природата си.

Другият тип обаче следва малко по-различна логика. Това са хора, които са разочаровани в човешкия свят. Които не са намерили това, което им е необходимо в отношенията с хората, затова са изместили афекцията си към животните. Но топлото чувство към всичко малко и пухкаво се съчетава със студена ненавист към тази част от вселената, която ходи на два крака и не носи козина. Такива хора разгледат света на животните като искрен и  чист, а този на хората като покварен. И са прави за себе си – все пак моралното действие е присъщо единствено на човека, няма лемур-предател или вълк-лъжец. Проблемът е единствено в това, че за такива хора животните стават по-ценни от събратята им. Домашният любимец като признак на мизантропия…

Последната група явно доминира обществения дебат в България, когато стане дума за бездомните кучета. И, трябва да се признае, тя тръгва от напълно валидни предпоставки. Бездомните кучета не са възникнали сами. Хората са причина за тях и следователно носят и цялата отговорност. Дотук добре, спор няма. Но какво следва после? Понеже жестокото човечество е причинило това зло, сега то те може да добави към него и друго. Да унищожи живите същества, възникнали по негова вина (е, в месарските цехове само това и правят, но това е друга тема). Кучетата трябва да бъдат оставени на естественото си развитие. Вярно, в някои единични случаи това води до опасност за човека, но това е по-скоро плод на слабото познаване на животинската психология. Да си вземат куче и ще се научат как да не се страхуват от него!

Разбира се, в такъв радикален вид само малцина отстояват тезата си. По-масов е случаят на представянето и в рафиниран вид – мерки трябва да се вземат (доколкото все пак кървящите човешки крайници не са приятна гледка), но те трябва да вземат предвид преди всичко животните. Сегашната политика в София е реалното отражение на този принцип – не се предприемат никакви мерки, освен ако няма подаден сигнал за агресивно животно. Опциите за неговата съдба пък остават кастрация и пускане на свобода, или (когато се отворят повече места) приют.

Може би това е ефективно решение на проблема от гледна точка на природозащитниците. Съжалявам, че не мога да споделя техния възторг.

А тогава….

Преди да се сформира политиката по отношение на един проблем, трябва преди всичко да се определят целите и приоритетите. В случая са възможни два варианта. Или на първо място са животните, и се стига до неизбежни единични провали на системата по отношение на хората, или на първо място са хората, което значи, че рано или късно ще се стигне до неоправдано страдание на животните. Да, в идеалния случай доброто решение трябва да защитава и двете страни. Но нашата българска реалност по-добре от всичко ни учи, че идеалните решение се наричат така именно, защото съществуват само в човешките представи. Обикновено все пак някой плаща сметката.

Та, ако смятате, както и аз, че човешката безопасност е на първо място, то рано или късно ще стигнете до извода, че за това има само един начин: бездомните кучета трябва да бъдат ликвидирани като феномен. Да, фразата “окончателно решение” не буди никакви приятни асоциации. И не се предполага да го прави. Но това, което трябва да разберем, е че понеже кучетата са хищници, невъзможно е когато те живеят в глутници, свободно разхождащи се по улиците, в някой нощен час някоя от тях да не нападне някой случаен минувач. Такива неща просто стават. Природа. За да няма атаки, не трябва да има глутници. Както във всички цивилизовани страни.

Това не значи, че предлагам всички кучета незабавно да бъдат заловени и хвърлени в басейн със сярна киселина. Традиционен метод на зелените е да обявят всеки, които се е решаването на проблема с кучетата, за жесток маниак. Но размиването между цел и средства е неуместно. Съществуват многобройни методи. Ето няколко примера:

–         “мек” вариант – обезпаразитяване и кастрация на всички улични кучета; популацията им бавно, но сигурно изчезва, като случаите на нападения драстично намаляват;

–         вариант “Кадиев” – всички кучета в приюти. Съдейки по сегашната ситуация, Бойко Борисов или не е обещавал нещо подобно, или просто се е шегувал;

–         американски вариант – всяко безпризорно куче се затваря в приют, където се дава определен срок да бъде потърсено от стопанина си или осиновено. След изтичане на периода… да, за ужас на американските природозащитници, наистина го правят. Отнемат кучешки живот!

Тъй като въпросът е от сериозно гражданско значение, един плебисцит в случая би бил повече от уместен. Ако гражданите преценят, че могат нормално да съжителстват с вече не толкова опасните животни за определено време – така да бъде. Ако решат, че мястото им не е на улиците, могат да преценят дали трябва да плащат за съществуването им от своя джоб. В крайна сметка никъде не съществува забрана любителите на животни да ги осиновяват.

P.S. Защо толкова внимание се отделя на кучетата? Предполагам, защото няма случай на приет в болница пациент, изподран от прайд улични котки…

Реклами
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: