Към съдържанието

Генетично модифицирани организми

28/03/2010

Напоследък много се говори по темата за генетично модифицираните организми (ГМО). Налице е удивителен, безпрецедентен процес. Казват, че българското общество е единно в позицията, че не иска да допусне и следа от ГМО на територията на страната. В тази ситуация няма партия, която да извърши самоубийството да преследва еднозначно непопулярна политика, така че и в сферата на политиката е налице консенсус. ГМО са нещо много, много лошо и това е.

Лично аз просто не повярвах на сетивата си. Българското общество е единно?! Самата тъкан на времето и пространството трябва да претърпи изменение, законите на човешката наука не важат тук. Каква ли заплаха трябва да е това, че българите да изоставят естествената си склонност към разделение?

Е, при по-внимателно вглеждане се оказва, че единството не е пълно. Например свещената кауза за забрана на ГМО не среща особен ентусиазъм при биолозите. По някаква причина в средите на учените се шири еретичното убеждение, че обществените искания са, хм, едностранчиви. И понеже от малък съм заразен със сатанинското семе на съмнението, иска ми се да проверя за какво става дума, преди да пришия към дрехите си символа на царевицата-бомба.

І. Опасни си са ГМО?

1. Мутациите са зло?

Самата думичка “мутация” предизвиква у хората несъмнено негативни асоциации. Например човек веднага се сеща за “Костенурките нинджи”, където злият Шрьодер имаше двама носорози-мутанти, въоръжени до зъби. Е, самите костенурки, технически погледнато, също бяха мутанти, но те са добри, това не се брои.

Уви, повечето хора едва ли подозират, че самите те са мутанти. Както и всички други живи същества. Мутацията е естествен природен процес, чрез който животът се развива. Това е единственият начин той да се адаптира към околната среда. Всички живи организми постоянно се променят в опит за бъдат по-добре приспособени към света, който ги окръжава. Далеч не всички опити са успешни. По-скоро става дума за хвърляне на зарчета. Дарвиновият естествен подбор е филтърът, който решава кои мутации са успешни.

Мутациите са нещо неизбежно. И цялото прекрасно биоразнообразие, съществуващо днес, е обречено да изчезне рано или късно. Веднага щом се появят нови видове, по-удачни в еволюционно отношение от старите. Животът се променя и няма сила, която да го накара да спре на едно място. Освен смъртта, разбира се, но май не това е целта на природозащитниците.

2. Контролирани мутации?

Добре, природните мутации са едно, но да се опитваме да се намесим в тях… Да си играем на богове! Но ще побързам да спра мислите, тръгнали към Атлантида и Вавилонската кула. Защото откакто има човечество, то се занимава именно с това – да предизвиква мутации, които му се струват полезни. Процесът се нарича селекция. Кучетата, котките, селскостопанският добитък, пшеницата – всичко това не са естествени творения на природата, а плод на човешка намеса. И то такава, насочена често срещу еволюцията. Представяте ли си мопс или чихуахуа, способни да оцелеят в дивата природа?

Но традиционната селекция не се занимава с гените, би възразил някой. Тя не се опитва да съчетае несъчетаемото, да комбинира различни видове. Е, очевидно този човек не е виждал катър или муле през живота си. Хибридите са именно това, от което се опасяваме – съчетание на гените на различни видове. Осъществено по доста примитивен начин, но човечеството досега се е движило по най-природния начин: проби и грешки, неприспособимите – тиранозавър ги ял.

Що се отнася до пренасянето на гени между далечни видове, човекът има много да учи от един друг, по-съвършен вид. Ретровирусите могат спокойно да усвояват гени от различни организми и да ги пренасят в други. Дори обикновените вируси го правят понякога. Но те са творение на еволюцията, така че това едва ли трябва да ни притеснява.

3. ГМО

Дотук добре, но да се експериментира върху различните гени в една лаборатория… Уви, именно с това се занимава модерната генетика. Какво всъщност е по-различно от природния процес?

Първо, естествените мутации са повече или по-малко случайни. Осъществяваните от човека са целенасочени и затова – несравнимо по-бързи. Съответно броят на възможните изменения нараства лавинообразно. Освен това, понеже използваните методи са научни, а не традиционни, процесът е в много по-голяма степен под контрола на хората, а не на случайността.

Естествено възможно е една мутация да има неприятни за човека ефекти. При традиционната селекция няма как да гарантираме, че това няма да стане. При контролираната обаче има – всяка разработка се подлага на внимателен лабораторен контрол. Вероятността един ГМО да бъде по някакъв начин опасен за човека е в пъти по-малка от всеки селектиран вид. Съществуващите сега видове са безопасни, защото са използвани с години и векове и всички явно нежелани ефекти са отстранени. Но ако трябва да избираме продуктите на бъдещето, не ми е ясно как един човек, смятащ ГМО за опасни, се примирява със селекцията, която за разлика от първите крие реални рискове. Очевидно единствената логически непротиворечива позиция в случая е отказът от всяка по-нататъшна човешка намеса. Връщането към природата обаче е невъзможно, защото всички видове, които ни обкръжават, са били модифицирани от нас.

Смята се, че в стремежа си към по-големи печалби корпорациите са склонни да пренебрегват елементарни изисквания за безопасност. Странното е, че хората, които твърдят това, не се страхуват да пътуват със самолет или с автомобил. А принципът е същият. Ако приемем, че е възможно една корпорация да пусне на пазара опасен продукт в някоя ключова за обществото сфера… Шансът това да не бъда открито е равен на нула. Държавният контрол, потребителските организации, конкуренцията най-вероятно ще хванат продукта още преди да е стигнал до пазара. Но дори и да не успеят, пазарът неминуемо ще открие недостатъците на продукта. И тогава компанията, допуснала подобна грешка, е мъртва. Не само, защото ще бъде разкъсана на малки парченца в съда, достатъчно е, че никой никога вече няма да купи нищо от нея. Не, само самоубиец би допуснал нещо подобно да се случи. Големите компании се управляват от себични и меркантилни типове и това е най-добрата гаранция срещу всеки опасен ГМО продукт. Твърде неизгодно е да се разчита на опасни продукти. Представете си новият модел на “Еърбъс” с цел икономия на средства да е с крила, които при по-силен вятър се късат…

Като оръжие ГМО представляват несъмнена опасност. За съжаление, тук нищо не може да се направи. Военните винаги ще имат своите разработки, независимо какво обявяват официално. Длъжни са да го правят. Най-малкото, за да имат готова защита в случай, че някой друг използва биологични оръжия за атака. А днес има кой да го направи. Терористите с пари и научни ресурси днес са факт и те уви не демонстрират особено уважение към международните правни норми. Предполагам, че иначе не биха били терористи… Но няма как да се разчита, че каквито и да било спогодби биха спрели създаването на биологични оръжия. Можем само да се надяваме, че държавният контрол там ще е относително ефективен. Същото се отнася за атомните и редица други оръжия, но има много малко общо с темата за ГМО.

ІІ. Трябват ли ни ГМО?

ГМО не представляват конкретна опасност за хората. Досега не са известни случаи, в които употребата им да е довела до нежелани резултати. Именно защото са сериозно проверявани, преди да бъдат допуснати до пазара. Наистина новият сорт царевица може да измести по-старите, но това е именно защото е по-приспособим към средата от тях. Възможно е да се създадат сортове, изключително устойчиви на пестициди и затова фермерите за ги заливат с такива, но това е, както биха се изразили програмистите, проблем на задклавиатурното устройство, не на ГМО. Случаите на хора и животни, разболели се от контакт с ГМО култура, при проверка се оказват несъстоятелни. При повторна проверка никой от тях не дава резултат, затова те не представляват интерес за науката.

Не, проблемът не е в това, че ГМО са навредили на някого днес. Проблемът е, че те биха могли да навредят. И това е естествено. Абсолютни гаранции за бъдещето няма. Всъщност доказването с абсолютна сигурност на каквото и да било е невъзможна. Затова Карл Попър въвежда в науката метода на фалшифицирането на познанието. Твърденията не се доказват, те се опровергават. Така науката въвежда степени на достоверност. Невъзможно е да се докаже, че ГМО са безопасни. Няколко реални случая на доказани вреди от тях обаче стигат, за да приемем твърдението за тяхната безопасност за недостоверно.

В основата на всичко е един доста абстрактен принцип. Съществува ли Бог, Природа, или някаква сфера от естествени закони, които са абсолютни и затова неподвластни на човека? Или законите са условни, позитивни и човекът може да ги променя по свое желание? Твърдението, че ГМО са нещо неприемливо, е незащитимо освен от позицията, че човек трябва да приеме света такъв, какъвто е, и да не се опитва да го променя.

Тази позиция в миналото е имала основно религиозен характер и е служела на политически цели. Обявявайки света за неизменяем и извън обхвата на човека, властимащите са се опитвали да възпрат хората от всякакъв опит за промяна на обществения строй. Тезата обаче има много по-силни аргументи в две направления. Първо, че светът е a priori непознаваем и затова всеки опит за промяна е движение със завързани очи – безцелно и сляпо за последствията. Второ, че на човешкия ум са присъщи ограничения, които не му позволяват ефективно да оцени всички фактори и затова планирането винаги се проваля.

Това не са аргументи, които могат да бъдат отхвърлени с лекота. Свикнали сме да се възхищаваме на човешкия разум, но сме принудени да признаем определени ограничения. Позитивизмът намира своя връх в плановата икономика – рационална, научна, максимално ефективна. На теория. Практиката показва обаче, че поради редица фактори плановата икономика не издържа конкуренцията със свободния пазар, на теория много по-примитивен и хаотичен. Така че илюзията, че човекът може да устрои целия свят единствено чрез своя ум, трябва да бъде отнесена към ирационалните.

Но има разлика между това да приемем разумния скептицизъм на консерваторите и да се откажем от прогреса въобще. Цялата среда около нас е пълна с иновации, които нашите деди не са познавали и от това няма по-добро доказателство, че човекът е способен успешно да преобразува света около себе си. Със скорост, която е немислима за природата. Някои опити са се оказали неуспешни – кой днес помни самолетите с ракетни двигатели, които в началото изглежда, че ще засенчат реактивните – но тези провали не са спрели движението като цяло.

Опасни ли са промените? Без съмнение. Преди е нямало хора, загинали в самолетни катастрофи, сега има. Но въпреки това ние летим, нали? Още повече, че благодарение на развитието на съвременната наука ние живеем по-дълго и боледуваме по-малко от нашите предци. Тоест в крайна сметка от гледна точка на безопасността и оцеляването по-сигурно е да се рискува с промените, отколкото да се стои на едно място.

Какви възможности крие развитието на генетиката? Увеличаване на добивите до степен пълното разрешаване на проблема с изхранването на човечеството. Борба с болестите, алергиите и т.н. Ако се окаже, че промяната или премахването на определен ген би довела до неуязвимост за СПИН или рак, кой би се обявил против тях? Е, винаги има кой. Например църквата дълго време разглежда болестите като божие наказание за греховете и затова според нея хората не е трябвало да се борят с тях със средствата на медицината. Сегашната позиция на Ватикана към контрацепцията също е много показателна.

Не е необходимо да се доказва, че повечето от ползите от ГМО са също толкова хипотетични колкото вредите от тях, ако ще и да са по-вероятни. Но как може да се правят успешни разработки в една област, ако тя се обяви за табу? Ако някой ГМ продукт е отхвърлен не защото е вреден и опасен, а просто защото е “неестествен”. Именно това иска нашето общество днес. Защо е така?

ІІІ. Защо е паниката?

Има много просто обяснение за анти-ГМО истерията и то е напълно в духа на цялата критика към ГМО. Достатъчно е да приемем, че борбата с компаниите, произвеждащи ГМ продукти, се води от други компании, произвеждащи “био” продукти. Идеята, че има могъщи корпорации и лобита, е напълно вярна. Но хората, които я прилагат към ГМО, често забравят, че тя важи и за техните противници.

Пазарът за “зелени” храни никак не е малък и незначителен. Характерно е, че основните производители на такива продукти са от ЕС, който е и основният потребител. От гледна точка на икономическата ефективност те нямат никакви шансове да оцелеят в съревнованието с ГМ продукти, ето защо те се нуждаят от затворен, защитен пазар, до който е затворен достъпът на ГМО. При такива основания човек става крайно подозрителен към рестриктивното европейско законодателство. Да, декларираната цел както винаги е опазването на потребителите, но дали пък решенията нямат определен икономически привкус?

Не е проблем да видим в цялата история с ГМО борбата на два отрасъла от икономиката,  обвързани повече или по-малко с определен политически проект. Но разпространението на идеята за опасността от ГМО, за съжаление, не може да се обясни с това. При нормални условия мненията на хората са разделени – едни са против, други са за, трети се колебаят. Но настроенията в обществото са толкова единни и толкова далечни от науката, а дори и от здравия разум, че това трябва да има много по-сериозна причина.

Още през средата на ХХ век психологът Ерих Фром обръща внимание на факта, че модерното общество разполага с механизми за контрол над хората. Повечето хора са убедени, че преследват свои собствени цели, докато в действителност техните ценности, убеждения, всичко в живота им е такова, каквото е удобно на системата. Предлагат се готови стереотипи на поведение, нещо повече – готови животи, които само чакат човек да влезе в тях. Хората се превръщат в автомати.

Защо се сещам за това във връзка с ГМО? Защото виждам как всички, интелигентни и повърхностни, образовани и невежи, изпадат в плен на една ирационална идея само защото тя е общоприета. Тук, тук е смисълът на целия въпрос. ГМО е просто повод, също като глобалното затопляне. Темата не е важна, тя само позволява на процеса да се развие. А процесът е социален. Виждаме как човешката личност се превръща във фикция, тя се разпада пред общоприетия модел. Хората, въпреки убедеността си в собствената свобода, стават роботи, машини, които мислят и говорят това, за което са програмирани. Няма човешки същества, има съставни части на социалната машина, които мислят и действат “правилно”, т.е. – изпълняват своята функция. И това е.

Дали това е съзнателно провеждан експеримент от някакъв таен елит или просто естествен, от никого не контролиран процес? Не знам коя от идеите е по-страшна.

За съставянето на този текст ми беше от неоценима полза блогът на Георги Гачев:

http://www.gatchev.info/blog/?p=926#comment-291374

http://www.gatchev.info/blog/?p=945

http://zabludi.zavinagi.org/index.php/Опасност_от_ГМО

По въпроса за статуквото срещу прогреса и по-специално ролята на религията, не мога да не препоръчам брилиантния текст на Б. Ръсел:

http://www.positiveatheism.org/hist/russell2.htm

Реклами
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: