Към съдържанието

Разбиране на приказките според концепцията на Ерих Фром

17/01/2011

Известният австрийски / американски психолог и философ Ерих Фром в много отношения е последовател на Фройд, но той доразвива идеите му и ги пречупва през собствената си парадигма. Авторът признава заслугите на Фройд в откриването на несъзнаваното и придаването на значение на това, което допреди него се е отхвърляло като лишено от смисъл – ирационалното, сънят, митът, приказката. Но според Фром именитият му предшественик допуска и редица сериозни грешки и едностранчивост в тълкуването си – най-вече, защото на него се пада ролята да бъде първооткривател в една твърде обширна област, а влиянието на епохата, в която е израснал дори и един гений, не може да бъде игнорирано.

За разлика от мнозина свои предшественици, които предпочитат да поставят ударението върху една определена страна на човешката природа (Фройд – върху сексуалността, Адлер – върху стремежа към власт, Франкл – върху търсенето на смисъл, Скинър – върху безусловното значение на опита и т.н.), Фром иска да приеме човека такъв, какъвто е. В него има място и за рационалното, и за ирационалното, като нито едното не господства над другото. Успехът във външния свят определено е от значение (там са и сексуалността, и признанието на другите, и професионалният успех), но не по-малко важни са интимните, вътрешни човешки преживявания, които не е необходимо да се подчиняват на изискванията на никаква действителност. Нито една от тези две части на човешката природа не се смята за “правилна” или доминираща, и двете са еднакво необходими на човека.

Трябва да се признае, че търсенето на хармония играе основна роля в трудовете на Фром. Въпреки че индивидуалните различия в никакъв случай не се нивелират, за този автор, който според критиците много повече клони към философията, отколкото към чистата психология, съществуват някои универсални човешки характеристики, обединяващи всички хора. Именно тези характеристики правят възможно разбирането между хората, а в крайна сметка – и идентификацията помежду им, водеща до емпатия.

В критиката си на предходни автори Фром е безупречен, точен и аналитичен. В собствените си теоретични построения обаче неговото човеколюбие го води към заключения, които са далеч от безспорната аргументация и универсалното значение.

 

“Забравеният език” – езикът на символите

 

В книгата си “Забравеният език[1]” Фром предлага цялостен модел за тълкуването на сънища, митове, приказки, обичаи и дори литературни произведения. Самият автор предпочита термина “разбиране” – ако тълкуването предполага наличието на добре подготвен специалист, разбирането е достъпно за всяко човешко същество. Ако последователите на Фройд са убедени, че само един аналитик с висше образование и професионален опит е в състояние да разчете съдържанието на един сън, Фром полага началото на нещо като лутерианска реформация в света на сънищата – всеки човек е в състояние да достигне до смисъла им дори и без намесата на терапевт. Това е така, защото всички тези произведения – от сънищата до приказките – на създадени на един универсален човешки език, достъпен на всяко човешко същество без изключение – езика на символите.

Трябва да се отбележи, че Фройд и Фром са единни в едно – сънищата, митовете и т.н. са носители на смислена информация, която може и трябва да бъде разбрана. Днес, благодарение на техните усилия, това изглежда едва ли не очевидно, но не винаги е било така. Европейската рационалистична традиция от епохата на Просвещението е склонна да обяви всичко, което няма достъпно рационално обяснение, за безсмислено, ако не и за несъществуващо. Митовете са обявени за отживелица от епохата на варварството, сънищата – за проява на празна фантазия, ако не на чисто соматични подтици, приказките – за празна залъгалка на деца. Нещото, което не разбираме, не може да има смисъл. По думите на Фром: “Вместо да се възползваме от сблъсъка с това поразително доказателство за ограниченията на собствения ни разум, ние обвиняваме сънищата си като безсмислени” (с. 19)

Неразбирането, според Фром, произтича от непознаване на езика, на който са създадени тези човешки произведения. Това не са стратегии за решаване на проблеми, а средство за поставяне в ред на човешките преживявания. Те не бива да се тълкуват според формалното им значение, то не казва почти нищо. Истинското значение е закодирано, то е в символите. Езикът на символите е “единственият всеобщ език, създаден от човешкия род, еднакъв за всички култури и времена в историята” (с. 17). Но в прекомерното си пристрастие към рационализма съвременният човек е забравил как трябва да го разчита – в този аспект той отстъпва на представителите на примитивните култури. Основна задача днес е той да си го припомни.

 

Символите

 

Най-общата дефиниция за символ е “нещо, което обозначава друго нещо” (с. 23). Като повечето твърде общи дефиниции, тя е почти лишена от съдържание. Какво всъщност научаваме от нея? Че зад формата на символа (нещото) е крие друго, различно съдържание (другото нещо). По-конкретно по отношение на сетивните ни усещания обаче, това придобива смисъл – нещо извън нас може да символизира нещо вътре в нас, т.е. “ние изразяваме вътрешните си преживявания, като че ли става дума за сетивно усещане” (с. 23). Човешките преживявания, както е известно, много трудно могат да получат точен формален или словесен израз. Но като се свържат с нещо от външния свят, някакъв сетивен обект, те вече стават осезаеми за нас, обективизират се, с тях може да се работи.

Как обаче става свързването между обозначаващо и обозначаемо? Според Фром съществуват три възможни модела.

На първо място това са условните символи. При тях каквато и да било вътрешна връзка между символ и символизирано отсъства. Дори и някога да е имало такава, тя отдавна е изчезнала. Тези символи са въпрос на конвенция, човешка договорка и като такива са изцяло зависими от културата, социално-историческия фон. Има ли в зеления цвят нещо, което да подсказва идеята за движение? Не. Но в епохата на автомобилното движение вече по договорка се приема, че зелената светлина ще означава именно това. Всички думи за Фром са именно условни символи.

Случайните символи са близки до условните. При тях също липсва вътрешната връзка между обозначаващо и обозначавано.  Асоциирането се получава чрез някакво преживяване, което е строго лично, плод на опита и в този смисъл случайно. В един мост няма нищо, което да напомня за цвете. Но ако, докато се разхождаме се по моста, някой ни подари цвете, за нас вече може да възникне такава асоциация. Тя е чисто индивидуална и не може да служи за основа на комуникация. Фройд обръща голямо внимание на случайните символи. Те се срещат често в сънищата, но в митовете и приказките практически отсъстват – там биха били безполезни.

В тях се среща третият тип символи – универсалните. При универсалните символи връзката между символ и символизирано не е случайна, тя е резултат на вътрешно сходство. Как е възможно това? Фром има отговор – причината е в сходния вътрешен опит, присъщ на всяка човешко същество. А защо хората имат сходен вътрешен опит? Защото  има “неотменни свойства на нашето тяло, сетива, ум, които са общи за всички хора и следователно не се ограничават до отделни индивиди или групи от хора” (с. 29). Хората си приличат по своето физическо устройство – всички дишат, хранят се, обичат, могат да изпитват жажда, студ, страх и т.н. На тази основа според Фром е възможно и съществуването на универсални символи, които да изникват независимо един от друг в култури и цивилизации, разделени в пространството и времето.

Това е основата на концепцията на Фром за езика на сънищата, митовете и приказките и именно тук се крие нейната главна слабост. Можем да се съгласим, че във физическото си устройство хората имат безспорни общи моменти. Но това не е достатъчно, твърди се още, че те водят до сходни вътрешни преживявания. А тук вече няма как да знаем със сигурност. Да, липсата на храна може да е еднакво позната на две човешки същества. Но дали тяхното чувство за глад ще е едно и също? Това не е празно философско питане – ако преживяванията на хората са уникални, те няма как да бъдат споделяни. И универсалният език се превръща във фикция, защото т.нар универсални символи се оказват далече от безусловни.

Има  и далеч по-практически възражения срещу концепцията за универсални символи. Едно и също нещо може да означава безкрайно много неща. Огънят например може да означава енергия, опасност, топлина, болка, изгаряне, близост, сигурност, изсушаване и много други неща. Не е трудно да открием, че едно и също нещо може да означава противоположни неща (опасността от изгаряне и сигурността от подслон и близост). Тогава кое е универсалното в символа? Хипотетично той би могъл да обозначава безкрайно много неща и можем да се съгласим, че много от тях наистина са универсално разпространени. Но конкретната му употреба се определя от контекста – т.е. тя е напълно условна.

Фром се опитва да се коментира този проблем, като изтъква, че в рамките на  универсалния език на символите съществуват диалекти, основна роля в диференцирането на които играят географско-климатичните условия. Но това не е съвсем достатъчно, за да бъде окончателно решен въпросът за съществуването на универсален човешки символен език. Това остава една хипотеза, трудно подлежаща на верифициране и определено негодна за фалшифициране, т.е. ненаучна в строгия смисъл на думата. Но това е неизбежен проблем за повечето социални науки и особено за тези, занимаващи се с вътрешния свят на човека.

 

Езикът на символите в действие: приказката “Червената шапчица”

 

Фром предлага две нива на тълкуване на приказката – едно, което би било приемливо за Фройд и второ, което подхожда на собствената му концепция.

Универсалното, не подлежащо на съмнение тълкуване на приказката е, че червената шапчица е символ на менструацията. Предупреждението, отправено от майката към момичето да не се отклонява от пътя и да не изгуби кошницата си, представлява завет да пази девствеността си. Вълкът, стремящ се да отклони момичето от пътя, е мъжът-изкусител. Когато Червената шапчица се поддава на уговорките му, следва наказание: отклонението от добродетелта се наказва с поглъщане.

Фром обаче вижда нещо повече от чисто сексуалния пласт – за него приказката представлява израз на борбата на мъжкото и женското начало, като в нея е представена крайна, почти фанатична женска позиция. Мъжът не е какво да е, а коварно и безмилостно животно. Половият акт не е нещо желано, той е канибализъм. Жената превъзхожда мъжа чрез своята способност да носи деца и мъжкото безплодие е осмяно по особено жесток начин: коремът на вълка, вместо с живи същества, е напълнен с камъни, символ на безплодието. Така той намира смъртта си – в пародийна имитация на женската бременност.

Дотук добре, интерпретацията на Фром е интересна и безспорно оригинална. Но доколко тя наистина се базира на универсални символи? Наистина ли съществува борба за надмощие между мъжете е жените, намерила изказ в тази детска приказка? Трябва да се подчертае, че Фром е привърженик на една идейна концепция, разработена в 60-те  и 70-те години на XIX век от Бахофен, Могран и Енгелс.  В миналото половите отношения са били безразборни, поради което сигурен е бил произходът единствено по майчина линия и жените са имали доминираща роля в обществото. С навлизането на моногамното семейство, частната собственост и държавата на матриархалния строй е сложен край и той е заместен от патриархалния. Днес обаче тази концепция не се ползва от широка поддръжка сред антрополозите.

А безспорно ли е дори тълкуването на приказката като предупреждение срещу загубата на момичешката девственост? Това изглежда убедително, но далеч не единствено възможно. Ето няколко примера:

– приказката дава израз на конфликта свой-чужд. Непознатият е заплаха. Сляпото доверие към него води до гибелта на доверилия се, както и на близките му.  Изход се намира само в силовия отпор, като използването на хитрости е желателно.

– приказката подчертава родителския авторитет. Неизпълнението на родителските повели, дори да е плод на искреното желание на детето, води до фатални последици. Независимо кавто иска детето, за него е по-добре безпрекословно да изпълнява нарежданията на родителите си.

– приказката е израз на човешката солидарност. Действията на Червената шапчица в крайна сметка решават съдбата на баба й и опосредствено – на вълка, без тя самата да си дава сметка за това. Без помощта на добрия ловец спасението е невъзможно (но и обратно – без случая с Червената шапчица ловецът нямаше да хване вълка).

– приказката е израз на етични принципи. Вълкът проявява агресия към напълно невинни човешки същества и в крайна сметка сам загива от насилствена смърт. Червената шапчица забравя за отговорността, която носи за баба си, и така причинява не само нейното, но и своето поглъщане.

– приказката е израз на фундаменталната световна несправедливост. Вместо да проявят разбиране към вълка, който само следва своята природа, героите се отнасят крайно жестоко към него. Ако Червената шапчица беше споделила съдържанието на кошницата с вълка, може би цялата история щеше да има друг обрат. Но героите не само, че не помагат на вълка, те не се задоволяват с освобождаването на своите, а убиват вълка по особено жесток начин.

– приказката е израз на съществуващите класови противоречия. Докато притежаващите средствата за производство пазят всички плодове на труда за себе си, те неизбежно ще стават жертва на нападенията на гладните и озверели пролетарии и ще имат нужда от въоръжена сила, за да ги охранява.

 

Заключение

 

Броят на интерпретациите едва ли се ограничава само с тези, но те би трябвало да са достатъчни, за да се демонстрира, че в една и съща приказка може да има заключени безкрайно много смисли, включително противоречащи си. Как е възможно това? Наистина ли приказката съдържа тези смисли? Може би причината за това е другаде. Приказката е малко повече от рамка, скелет, който може да събуди едни или други асоциации. Но това, което създава определени значения в нея, не е самата тя – това е слушащият. Всички интерпретации са резултат от носените “очила”, от парадигмата, която човек изповядва. Човек вижда в нещата това, което очаква от тях.

Бихме могли да се съгласим с Фром относно това, че в приказките, както в сънищата и митовете, вътрешните преживявания на човека намират символичен израз във формалния сюжет и сетивни образи. Но твърдението за универсалност на символите изглежда пресилено. Културният контекст и личният опит си остават основните фактори, определящи какво точно може да се крие зад един образ.


[1] Всички цитати са по: Фром Е. Забравеният език. С. Захари Стоянов. 2005.

 

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: