Skip to content

Любов и брак

24/07/2011

Имам чувството, че има нещо много сериозно сбъркано в съвременната представа за брак. Струва ми се, че тя е пълна еклектика, събирана от различни светове и епохи: бракът трябва да е както интересен, така и траен, да е по любов, но и “докато смъртта ви раздели”. Не е трудно да се открие, че тази съвременна идея е заимствала много от определени художествени произведения, но… все пак е далече от тях. Защото хубавото художествено произведение като цяло не обича нелепостите.

Какво е бракът и защо съществува той? Добрият (или злият?) стар Енгелс ни казва, че основното в него е осигуряването на контрол върху собствеността. Моногамният брак трябва да осигури, че имуществото на бащата ще отиде именно у неговите деца и у никой друг. Може да се спори доколкото това е свързано с борбата на патриархалното право срещу предполагаемо предхождалото го  матриархално, но едно изглежда трудно за отрицаване: семейството, в което жената има един и само един мъж (обратното не е задължително, справка: виж корана) е единствената реална гаранция за това, че именно той е бащата на децата й.

В този си вид бракът изчиства пределно понятието за кръвна връзка, а когато цялото общество се базира на нея, това не е маловажно. Знае се много добре кой в какво отношение е с всеки друг, което е еднакво удобно и надеждно. Бракът гарантира сигурност и предвидимост в отношенията. Заедно с това той носи куп други блага – облегчава разделението на труда, възпитанието на децата, възприемането на опит и т.н. Не е за подценяване и фактът, че бракът създава смисъл в живота на хората, като ги снабдява с партньори, на които те могат да разчитат.

Всичко това, разбира се, е прекрасно, но се отнася към една отминала епоха. Днес кръвната връзка е ерозирала дотам, че почти е изгубила значението си. Самият брак не е неразрушим, разводът е приемлива възможност, а съжителството без формално сключен брак е все по-разпространено. Това е така, защото бракът на практика е изгубил повечето си функции. Остава една основна – юридическата: по отношение на правата и задълженията на партньорите, както и, естествено, имуществото. Но договор може да бъде съставен и без формалното сключване на брак. След като законодателството успее изцяло да влезе в крак със съвремието, което винаги отнема определено време, ще остане една-единствена причина за придържане към брака – носталгията по изгубеното минало.

Но за мнозина хора днес бракът не само, че не е демоде – той трябва да се сключва по любов. Каква идея! Предците ни не биха имали сили дори да се изсмеят, толкова абсурдна би била тази тя за тях, че просто не биха я проумели. Никога в човешката история любовта не е била фактор при сключването на брак. Да започнем оттам, че никой не е питал самите младоженци за тяхното мнение. Бракът е от компетенцията на рода и той се занимава с него. Произходът на бъдещия партньор, уважението, с което се ползват членовете на рода му, са много по-важни от личните му качества. Бракът трябва да осигури стабилна материална база за изхранване на потомството, затова заможният винаги е с предимство пред лекомисления красавец, любимец на жените. А що се касае до личните качества на партьорите – от значение са фактори като сериозност, работливост, честност, морал и т.н. Но привлекателност? Човекът ще полага начало на семейство, не на поема.

Ами Ромео и Жулиета? Примерът, на който всички любовници от последните няколко века подражават? Като, разбира се, изключват да забележат същественото. Същественото за епохата на героите е, че техните семейства никога не биха одобрили съюза им, освен посмъртно, когато всичко е приемливо в името на благоприличието. Но от гледна точка на универсалното, т.е. това, което е съществено за нас, по-важно е, че любовта на двамата е една детска илюзия. С това не искам да кажа нищо лошо за нея, напротив, тя е нещо прекрасно и за окайване са тези, които никога не са се докосвали до подобно изживяване. Но… преди да срещне Жулиета, Ромео със същата страст обича друга. И не е далеч мисълта, че ако би имал възможност да поживее с любимата си, би заобичал трета. Двамата веобще не се познават, в лицето на другия те виждат не самия него, земен човек с всичките му несъвършенства и баналности, а самата любов.

Единствената причина любовта на Ромео и Жулиета да е вечна, е, че тя е циментирана в прегръдката на смъртта. Вечността е нещо студено и никак не подхожда на игривия дух на любовта. В природата на живота е промяната, всичко живо се изменя. Камъните си остават същите, но струва ли да се опитваме да превърнем любовта си в камък? Ницше ясно показва както означава обещанието ни да обичаме завинаги. Такова обещание ние всъщност не можем да дадем, защото чувствата не се подчиняват на нашата воля. Като го даваме, ние всъщност се заричаме да действаме така, сякаш обичаме вечно. Но нашите действия може отдавна да не са свързани с никакви чувства.

Любовта е нещо живо и вкарването й в саркофага на брака трудно може да й се отрази добре. Впрочем, модерният брак – с възможността за развод и с брачния договор – е в състояние да понесе бремето на любовта. Но не трябва да забравяме, че любовта и бракът имам принципно различно предназначение. Семейството осигурява съжителството между хората, отглеждането на децата, финансовата стабилност. А любовта…

Know it's a feeling and it comes from above
But what's the meaning, the meaning of love?

 

Ако нашата епоха превъзхожда в нещо своите предшественици, то е, че за да обича човек днес, не се изисква разрешително.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: