Skip to content

Главоболието на един съдия

02/02/2012

Достопочтеният съдия Ейбрахам Съливан въздъхна. Това дело обещаваше да е натоварващо. С убийците, крадците и мусюлманите той се оправяше лесно, в Кодекса всичко беше описано ясно и точно, а съдията обичаше да го опростява допълнително. Крадците обожаваше да осъжда на двадесет години каторга, убийците – на пет, ако нямаше утежняващи вината обстоятелства. Нали наказанието трябва да е пропорционално на тежестта на пресъплението? Убиецът е навредил само на един човек, докато крадецът подрива цялата икономическа структура на обществото. Мусюлманите, разбира се, не излизаха от затвора, ако бъдат заловени.

Но случаят днес беше много по-ужасен от някакво си убийство. Бяха намерили книга! Не просто каква да е книга, която хората тайничко да прочетат от любопитство (и да отнесат тежка глоба, когато Агенцията за свободата на словото ги залови чрез някоя скрита камера – а такива имаше навсякъде). Тази книга си позволяваше да учи хората! Все едно някакъв си слабоумен гражданин може да знае нещо по-добре от Комитета за всенародно просвещение и прогрес!

Проблемът беше в това, че никой не знаеше какво пише в книгата. Кой би рискувал да попадне под злотворното влияние на това дяволско творение и да отнесе заслуженото наказание за това? А макар че написването на книга само по себе си е чудовищно престъпление, дори Кодексът признаваше, че има повече и по-малко опасни книги… Причината – проклетото готварство! Винаги се намираха хора, готови да запишат някоя рецепта, която особено им е харесала. И после да вземат да я споделят с някого. И Кодексът признаваше, че макар и в рецептите сами по себе си да няма нищо строго осъдително, самият обичай да се пише и чете може да доведе до опасни и разрушители събития. Затова любителите готвачи получаваха двадесет дни принудителен труд – Кодексът беше прекалено милостив с тях, да! – но за съжаление по-тежко наказание не беше уместно. Все пак добрият гражданин е този, който обича да яде вкусно, защото ситият не се бунтува, не роптае, не спори. Та рецептите трябваше да се толерират.

Но как да знаеш дали една книга е с рецепти или не, без да я прочетеш? Или поне да я разлистиш? Опасно, много опасно! Никой не би се решил на това просто така. И ето че обвинението затъваше – твърдеше, че авторът изглеждал подозрително, държал се подозрително, неговата книга изглеждала страшно подозрително. Добре, но в никое цивилизовано общество подозренията не са достатъчни – иначе твърде много добри граждани, страдащи от твърде разпространената в последно време алергия към свинско месо, биха били вкарани зад решетките по обвинение в придържане (или залитане) към исляма.

И всичко се връщаше в рамките на едно изнурително “Признай!” – “Няма да призная”. Разбира се, съответните служби можеха да изтръгнат признания от тези, които трябва, но как да знаят от кого трябва и от кого не? Ето защо номерът с признанията почти не се практикуваше – за да може да искат признания от някого, той вече трябва да е обявен за винновен.

А проклетият обвиняем се защитаваше умело. Твърдеше, че нямало нужда да четат книгата му, за да разберат, че не е опасна. Достатъчно било да я разгърнат и щели да видят, че тя се състои от кратки глави, в началото на които с цифрички и думички са описани продуктите (затова отдясно има широко бяло поле), а после в няколко изречения е описана рецептата. Ако не вярват, нека закрият целия текст и прочетат една-единствена думичка.

Съдия Съливан се хвана за главата. Ами сега? Да се постъпи така, както съветваше обвиняемият, беше опасно, макар и да не се вършеше нищо осъдително. От друга страна, ако не направят нищо друго, той можеше да бъде осъден на не повече от 40 дни принудителен труд и голяма глоба за особено подозрителни и вероятно безвкусни рецепти.

Така че съдията реши – приставът ще разтвори книгата (без да я гледа, разбира се!) на безопасно разстояние от всички, а прокурорът ще трябва да се приближи да е прочете няколко изолирани думи, за да не рискува покваряването си. (Мамка му, така му се пада! Откога не ме е канил на вечеря със семейството си! А се прави на един такъв любезен – здравейте, господин съдия, как сте със здравето, уважаеми господи съдия… Лицемер!)

Прокурор Джонсън потрепери, като чу какво се очаква от него, но нямаше избор. Да се откаже от обвинението за него би било още по-опасно. Можеха да го обвинят в подкупничество или по-лошо – съчувствие към обвиняемия! С присвити очи той пристъпи към книгата и установи, че структурата й отговаря на описанието на обвинаемия. Наслуки тикна с пръст на едно място и прочете “една чаена лъжичка”. Три думи, по дяволите, цели три! Трябва да внимава повече при следващия опит. “На вкус”. Хм, да не би наистина да са рецепти? “И оставете на бавен огън, докато” Ох, увлякох се! Както е тръгнало така, ще прочета цяло изречение, а от изречението лесно се минава към абзац, от абзаца към глава, и така докато се усети човек е станал враг на обществото.

Съдия Съливан беше разочарован. Толкова напрежение – и нищо! Поредният любител на суфлетата и печеното на фурна. Всичко беше ясно. Изстреля обичайна присъда от 20 дни заедно с поток слюнка и заяви: “Съдът се отегля на обяд.”

А неочаквано леко осъденият Хорацио Уолъс се усмихваше – и ако прокурорът не беше побързал да изтича след съдията, щеше да каже, че е твърде подозрително. Книгата, разбира се, беше веднага затворена и изпратена за изгаряне, така че никой друг не успя да прочете рецептата.

 

Съдия в собствен сос

 

един орханен съдия

един мариновен прокурор

два дебели резена кодекс

три водни чаши глупост

една чаена чаша мързел

една чаена лъжичка страх

щипка упорство

сарказъм на вкус

 

Вземете една голяма тенджера, поставете резен кодекс, сложете съдията и похлупете с другия резен. Полейте мързела отгоре и почакайте да попие. Междувременно внимателно намажете прокурора с тънък слой страх, нарежете го на ситни парченца и добавете в тенджерата. Внимателно разбъркайте глупостта и я налейте на ситна, непрекъсната струя. Добавете упорството. Изчакайте да заври. И оставете на бавен огън, докато съдията омекне. Полейте със сарказъм на вкус и консумирайте с удоволствие!

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: