Skip to content

Сугестопедия? Да, но…

28/03/2012

След като се запознах отблизо със сугестопедичния метод, за мен е по-лесно да погледна на него без предразсъдъци. Той далеч не е така чудодеен, както твърдят привържениците му, но не е и шарлатания, както смятат противниците му. Методът има своите ограничения, но ако бъде приложен правилно, може да бъде бърз и ефективен.

Това, в което ми е трудно да повярвам, е предимството на сугестопедията пред класическото езиково преподаване. 75 учебни часа (25 дни по 3), приложени интензивно всеки ден, са способни на много, независимо от метода. Това, в което сугестопедията води пред конкурентите си, е мотивацията на участниците. И толкова.

Разбира се, използването на смислен текст за научаване на готови езикови конструкции е чудесна идея. Например защото именно така се учи езикът в истинския свят, но също и защото езикът е на първо място инструмент за комуникация и е по-лесно да бъде усвоен в жива употреба, отколкото разглобен на механични части.

Сугестопедията се справя добре и с необходимото за ученето повторение, като го лишава от потискащата му монотонност и механичност. С текста се правят различни неща, слуша се по различни начини, чете се, превежда се. Това, което е залегнало в същината на сугестопедичния метод, изглежда работи добре и не виждам реални пречки пред по-широкото му усвояване в езиковото преподаване.

Пеенето на песни, при положение, че се харесват на учещите, е чудесен начин бързо да се усвоят готови езикове конструкти. Често именно през тях става влизането на езика, човек започва да се чуди какво се пее в любимата му песен, превежда го, научава се, и даккато се усети вече може да казва неща с неподозирана сложност. Прибавянето на танцуване към пеенето обаче трябва да бъде съобразено с личните предпочитания на участниците, защото от гледна точка на езиковото научаване е от полза само за един специфичен тип учащи (т.нар. kinesthetic learners), а други може да отблъскне.

Разказването на приказки – смислени, прости за разбиране, ненатоварващи, интересни, може само да се приветства. Трудно може да се види как това може да навреди на учебния процес, затова пък ползите са несъмнени.

Обаче освен позитивите сугестопедичният метод си има своите ограничения. Изучаването на граматиката е несистематично, писменото владеене на езика неизбежно изостава от устното. И това са слабости, които трудно могат да бъдат премахнати.

Има и по-голяма опасност. Единствената реална причина методът да работи добре е мотивацията на самите курсисти. Като цяло методът е направил много, за да осигури максимално антистресова среда. Но необходимостта от пълна увереност в метода лесно може да се изроди в непоносимост за всякакъв род съмнение. Преподавателят-сугестопед лесно става раздразнителен и агресивен, когато курсистите поставят под въпрос метода (защото те са по същество прави – веднъж изгубили увереността, че методът е безгрешен, той губи ефекта си върху тях. Ако традиционното езиково преподаване можеше да постигне подобна мотивация и ефективност, то щеше да бъде изправено пред същите възможности и заплахи.)

По мое мнение сугестопедията само губи, когато изказва претененции за по-голяма дълбочина от другите методи на езиково преподаване. Тя е една техника за преподаване без стрес и насилие, която почива на предпоставките на висока интензивност, близост до живия език, предимство на устната комуникация. Доколкото се прилага като такава, тя изглежда отличен метод за запознаване с нови езици, като позволява по-успешно преминаване на фазовата бариера от своите конкуренти.

Основните слаби моменти в посетения от мен курс бяха:

– преподавателската параноя. Преподавателят-сугестопед твърде много напомня изнервена майка, която се хвърля с цялата си сила срещу всички вообпажаеми и реални заплахи за детето си. Дори намекът за нещо потенциално застрашаващо води до излишна агресия, което само отблъсква някои от участниците в курса, макар и да мобилизира останалите.

– излишна феминзация. Първоначално взех това, че водещите персонажи в учебника са жени, за нещо случайно и не от особено значение. Когато прекалено голям процент от лексиката и темите за разговор започнаха да се въртят около готвенето и облеклото, не можех да разбера наистина ли тези теми представляват такъв интерес за курсистките или някой си прави груба сексистка шега. Слабото застъпване на пространствената ориентация засили подозренията ми.

– фокус върху лексика пред граматика. Може би тук говорят личните ми предпочитания, но ми се струва, че описанието на картини водеше пред това на действия, с неизбежното следствие да преобладават новите думи, а не начините те да се свържат помежду си. Понеже съм свикнал да гледам на граматиката като на френски ключ, пасващ на всяка гайка, предпочитам да имам него пред една щайга от последните. И фокусът не ми е на място.

И в крайна сметка… за преподавателя е важно да не изпуска пулса на групата. Едни мотивирани курсисти ще научат езика при всеки метод. Изгубят ли интереса си, никакви технически чудеса няма да ги спасят. Фокусът би следвало да е в уютната атмосфера и приятелската среда. Там е тайната на успеха на сугестологията и там се крие най-горямата опасност за нейния провал.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: