Skip to content

За изкуството и терапията

18/05/2012

За да си отговорим на въпроса що е това изкуство-терапия, трябва по неизбежност да тръгнем от това що е изкуство. А изкуството е една от онези измамни думички, които значат едновременно много и малко. Формално погледнато, изкуство е абсолютно всичко, което не се среща в природата. Изкуствено е това, което е създадено от човека. Стрелата на първобитния ловец, глиненото гърне на неговата жена – всичко е изкуство. Но ако тръгнем по този път, изкуството става синоним на човешко и следователно губи мястото си на нещо определено и специфично. Става едновременно всеобхватно и празно от съдържаниие.

Затова е по-удобно да тръгнем от конвенционалната ежедневна употреба на думата. С какво са характерни хората на изкуството? Не вършат нищо полезно. L’art pours l’art и т.н.  Следователно като изкуство можем да определим всяко човешко произведение, което няма непосредствено практическо приложение. Изкуство е всичко отвъд утилитарното, нещата, които човек създава не защото има полза от тях, а защото не може да не ги създаде.

Изкуството е един парадокс. Ако човешката природа се изчерпва с утилитарното, което е твърде логично, то няма място за изкуство. Но очевидно има някаква човешка черта, която излиза отвъд рамките на обикновените потребности. Гумильов нарича стремежа да се вършат безполезни и неразумни действия в името на някакъв (илюзорен) идеал “пасионарност” и тръгва да доказва, че тя не е присъща на всички хора. Но за нашите цели е достатъчно на приемем, че изкуството започва там, където свършват Бентам и Мил.

Изкуство-терапия съответно ще е такъв тип терапия, която се базира на човешката склонност към безполезното (т.е. на творчеството). В рамките на една повече или по-малко психоаналитична парадигма, изкуството следва да се разглежда като проявление на несъзнаваното – но много по-малко “чисто” от грешките и сънищата, защото то неизбежно минава през много по-голяма съзнателна преработка. Съответно основна задача става отделянето на латентно и манифестно съдържание (т.е – на първоначална идея и техническа интерпретация?). Алтернатива е да се погледне на самия акт на творчество като лечебен (терапията се превръща в изкуство, т.е. престава да си поставя за цел да бъде полезна).

 

От многобройните упражнения, проведени по време на курса, бих искал да се спра върху двата варианта на социалния атом. От гледна точка на класическата социометрична теория, всички модификации на атома изпълняват основната функция да изселдат отношенията между протагониста и значимите му вътрешни обекти. Останалото е въпрос на техника. Всъщност вторият вариант – хартиен атом с избор на столове от изложбата – представлява добър пример за подход, представляващ надграждане на класическия – изборът на символ (в случая стол) за всеки значим обект дава допълнителни възможности за изследване (защо именно този символ за този обект), което позволява допълнителни интерпретации.

Близко е изкушението да се обяви архитектурният модел на атома за модификация, особено подходяща за определени типове възприятие – обемен модел, позволяващ движение, вместо двуизмерна хартиена схема. Но в случая има нещо повече. Без да се отрича адаптацията към определен модел на възприятие, изграждането на атом от определен вид строителни материали има това преимущество, че не е ограничено до избор между готови модели. Следователно тук може да се прояви онази склонност към създаване на неща отвъд практическата полза, която характеризираме като изкуство.  Създава се допълнителна връзка с несъзнаватото, която подлежи на интерпретиране с различни средства. Самият материал не е неизбежно обвързан с някоя парадигма, той може да бъде тълкуван психоаналитично, разигран психодраматично и т.н.

Друг важен момент е, че самото създаване на атома представлява процес, който може да бъде наблюдаван и изследван. Социалният атом обикновено се разглежда като обект, снимка на съществуващи отношения, нещо неизбежно статично, въпреки че е призван да представя определена динамика. Създаването на архитектурния модел обаче е процес – това кардинално разширява обхвата на материала, подлежащ на изследване. Едни обекти се появяват преди други, някои изникват бързо и лесно, други се изграждат бавно и с усилия, някои обекти се променят в хода на структурирането на целия атом. Това е едно цяло поле, което излиза отвъд обхвата на класическия хартиен модел и следователно представлява качествено надграждане на същия.

Трябва да се има предвид обаче, че създаването на атома има характера на представление – то е наблюдавано и това не може да не повлияе на процеса. Атомът, който възниква в присъствието на публика няма как да бъде напълно идентичен с този, който се получава при самостоятелна работа, защото самата публика по един или друг начин участва в процеса. Ето защо не може да погледнем на този метод като на просто надграждане, той има своите особености, които го правят различен (а не повече или по-малко съвършен) метод.

Допълнителен момент е това, че самият атом представлява едно художествено произведение, което подканва да се отнасят към него като към такова – а именно да го доизграждат чрез проекции и собствени интерпретации. Зрителите, проектирайки себе си върху това, което виждат, създават още един аспект, който не е характерен за класическия социален атом. Дали те разкриват повече себе си или действат като помощни азове в психодраматичен смисъл е трудно да се каже, вероятно ги има и двата момента.

В заключение искам да кажа, че прилагането на изкуство (в посоченото горе разбиране) в терапията неимоверно разширява нейния обхват, което е както възможност, така и заплаха за нея. Материалът става значително по-обемен, а броят на техниките, които могат да бъдат приложени към него, е почти неограничен. Затова пък основната опасност е загубата на ориентири и невъзможността да се интерпретира адекватно материалът. Всеобхватността винаги граничи с безсъдържателност. Ето защо при терапевтичната работа с изкуство е добре терапевтът да държи ясно фокуса върху методите на инетрпетация, към който смята да се придържа. За да не се изгуби терапията в изкуството, трябва тя да бъде ограничена от цел и рамка.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: